трябва ли да проверя доставчика си в чужбина за дигиталното произведено досие

Какво точно трябва да направите

Какво се очаква от вас

ESPR няма отделен член, който да говори за "одити при доставчици". Това, което регламентът наистина урежда, е че данните в продуктовия паспорт са верни и че това, който пуска продукта на пазара — марка или внносител — носи отговорност за това. Как се постига тази сигурност, не е предписано. Одитът е следователно възможно средство, не самостоятелна законова задължение.

Верни данни

Член 39 на ESPR се отнася до методите за тестване, измерване и изчисляване, които се използват, за да се докаже, че продуктът отговаря на изискванията. Този член не казва нищо за това кой контролира доставчика, но той ясно показва, че подлежащите данни трябва да бъдат проследими и методично обосновани. За компания с 10 до 100 служители това означава преди всичко, че трябва да има начин да се покаже откъде идва една цифра или твърдение — не че задължително трябва да идва одитор.

Осигуряване, че паспортът не бива обиколен или изхабяван

Член 40 е насочен към предотвратяването на обход и на влошаване на представянето, посочено в паспорта. Това косвено засяга доставчиците: ако доставчик помени составната част или процеса без да го съобщи, паспортът може фактически да станe неверен без марката да го забележи. На практика това се превежда в въпроса дали има договорка, че промените се съобщават, и не автоматично в задължение за одит.

Внос и митническа проверка

Член 15 се отнася до митническите проверки на дигиталния продуктов паспорт при внос. За компании, които внасят облекло и текстил отвън ЕС, това означава, че митницата при влизане може да провери дали паспортът присъства и е достъпен. Това е проверка на крайния резултат — самия паспорт — не на производствения процес при доставчика. Повече информация по този въпрос е описана на страницата за какво пътният лист на продукта означава при внос отвън Европейския съюз.

Задължения на внносителя

Член 29 описва задълженията на внносителите, включително проверката дали производителят е съставил необходимата информация и дали паспортът присъства. Това "проверяване" е активна роля: внносителят не може просто да предположи, че всичко е наред, но трябва да може да го обоснове. За импортиращ бизнес от ограничена величина, това е често най-конкретният аспект: трябва да има някаква форма на контрол, но регламентът оставя открито дали това е преглед на документи, извадка или одит.

Когато нещата не вървят на практика

Паспортът се разглежда като проблем на доставчика. Един бранд съставя въпросника, изпраща го на производителя и впоследствие предполага, че отговорът е верен. Без никаква форма на проверка остава неясно дали доставчикът е посочил правилния състав на влакната, произход или резултати от тестване.

Сертификатите се приемат без проверка. Един доставчик изпраща сертификат GOTS или OEKO-TEX и той се копира буквално в паспорта без да се проверява дали сертификатът все още е валиден или действително се прилага на доставената партида. На страницата относно свързване на сертификат GOTS или OEKO-TEX с паспорта се показва където това помага и където не.

Промени при производителя не се докладват. Един цех се преместване на доставчик на прежди или конфекция, но не докладва това, защото няма договореност, която да го задължава. Паспортът продължава да показва старото, вече неправилно, изображение.

При множество производители възниква неяснота кой какво доставя. Когато тъкането, боядисването и конфекцията се извършват от различни страни, то за бранда често не е ясно кой трябва да предостави коя част от данните и кой следователно трябва да бъде отговорен при грешка. Това е подробно разработено на страницата относно облекло, което се произвежда от множество производители.

При внос се открива твърде късно, че данни липсват. Един вносител разбира едва при митническа проверка, че паспортът не е пълен, докато член 29 точно иска това да е проверено предварително.

Какво можете да документирате

• Преглед на това кой доставчик предоставя коя част от данните, особено при продукт, който се създава чрез множество производители — вижте въпроса кой доставя кои данни при множество производители.
• Фиксиран списък на данни, които се изискват от всеки доставчик, така че нищо да не зависи от това, което доставчикът случайно пратне; полезна отправна точка е страницата относно кои данни поискват от доставчика на облекло и текстил.
• Договорна договореност относно предоставянето и актуализирането на данни на паспорта, включително задължение за докладване при промени в състава или процеса — разработено на страницата относно договорности в договора за покупка.
• Метод за проверка на предоставените данни преди те да бъдат вписани в паспорта, например чрез извадка или сравнение със съществуващи партиди; вижте страницата относно проверка на данни за точност.
• Установена процедура за случая, в който доставчик не предоставя данни, предоставя ги твърде късно или непълни, така че паспортът не се публикува на основата на пропуск в информацията — вижте какво да се прави ако доставчикът не достави данните.
• Досие за всеки сертификат с период на валидност и обхват на приложение, така че декларация GOTS или OEKO-TEX да не се предава на паспорта без проверка.

Одит може да е част от такива методи, но регламентът не задължава тази стъпка по име. Което има значение, е че едно предприятие може да докаже, че е разумно проверило дали предоставените данни са верни — с одит, с проверка на документи, или с друг подход, който отговаря на размера и риска на собствената верига на доставки.